Иновативна система за вземане на решения при полски култури и консервационно земеделие

Предвид факта, че това е най-популярната и широкоразпространена в повечето региони на страната култура, във всяко стопанство на участниците в проекта най-много внимание ще бъде обърнато на тази култура. Ще бъде развита системата за вземане на решения по отношение прогноза на азотно торене, фенологично развитие, реакция към болести, ефикасност, измиване и последействие на фунгицидите. Ще бъде поставено началото на национална мрежа за мониторинг на разпространението при аерогенните патогени и интернет базирана информация относно динамиката на процесите. В рамките на проекта чрез наблюдения в различни климатични области ще бъде натрупан опит за съставяне на ротация между различни основни и междинни култури вкл. пшеница, която по-възможност целогодишно да поддържа жива растителност и условия за почвено биоактивиране и микориза.

Разработваната технология ще обръща сериозно внимание върху ограничаване и балансиране плътността на почвените нематоди и болести, които в последните години застрашават основно видовете пшеница. В края на проекта ще бъдат направени препоръки, на база опитни резултати, относно възможностите за оптимално съхраняване на почвената влага и валежите и противодействие на ерозията при тази култура.

  

Основна култура за проекта с много локации за полски опити, засягащи нейното отглеждане в стандартен за страната, но при различни системи на обработка начин. Ще бъдат натрупани данни относно влиянието на междинни култури, растителните остатъци върху добивите и наличната за културата влага и воден стрес. Освен това за първи път ще бъде тествана система за вземане на решения, свързана с хранене, микотоксини, прогноза на основни вредители при тази култура. Особено внимание ще бъде обърнато на това как консервационните обработки и междинни култури влияят на плевелните асоциации и ако възникнат специфични проблеми как да се справим с тях.

Плевелите се очаква да бъдат един от основните проблеми в първите години на прехода към подобни обработки на почвата при всички култури. В страни като САЩ се изпитват гъвкави подходи с използването на хибриди с по-кратка вегетация и възможност за по-късно засяване (поради по-бавно затопляне при новите технологии на обработка) и по-ранно прибиране, за да се засее след нея навреме ръж като междинна култура.

Много от направленията на работа при тази култура, посочени при царевицата ще бъдат следвани и тук. С тези особености, че ще бъде обърнато повече внимание на влиянието на безорните технологии върху болестите при тази култура, които се запазват в растителните остатъци и разпространяват по въздуха - фомоза, фомопсис, склеротиниоза и др. До момента опитът показва, че някои фермери преминали към нулеви обработки получават слаби резултати при тази култура, поради невъзможността корен да преодолее плужната пета и дълбоко уплътняване на почвата.

Внимание ще бъде обърнато върху датата за сеитба, оптимално поникване и потенциален риск от системна форма на мана (Plasmopara halstedii). Чрез въвеждане на прогнозни модели и използване на прогноза за моментно и бъдещо ниво на риска може да се подобрят резултатите.

Това е една от най-трудните, скъпи като технология за отглеждане и рискови (поради зачестилите засушавания, късни мразове, градушки) култури. Оптимизация в този проект ще се търси в посока на отглеждане чрез минимални обработки и при по-добро съхранение на влагата. Ще се проследява развитието на фомоза по рапицата чрез залагане и лабораторно проследяване на проби от презимували стъбла.

Все още в страната липсват достатъчно данни как нулевите и безорни технологии влияят върху важни болести като фомоза и бяло гниене, плевели, насекоми при тази специфична култура.  Храненето на рапицата също е много специфично, то ще бъде подобрено чрез почвени и листни анализи, подобрен почвен баланс. Внимание ще бъде обърнато на някои специфични за тази култура хранителни елементи като сяра, молибден и бор.

Въпросителните в тази сфера са много, но най-важните от тях са как да адаптираме тези култури към неособено благоприятния климат в страната за тяхното отглеждане – сухи лято и често есен, студена зима. Опити в АУП с различни видове и сортове междинни култури ще обогатят базата данни и приложимостта им в производството.

Специално внимание ще бъде обърнато върху това как те влияят в положителна или отрицателна посока на почвените нематоди основно при пшеницата. Допълнителна информация относно тяхното райониране в страната, растителна защита, реакция спрямо остатъчни количества хербициди, контрол на плевелите при самите тях и др. ще бъде натрупана чрез планираните дейности.